НОВИНИ

УМАМИ ВЕЧЕР В ЗМЕЙОВО С ВИЛА ЯНА, ОБЕДИНЕНИ ФЕРМИ И SOFERMENTS 

Обичаме преживявания, които ни грабват в края на работния ден в сряда и директно ни хвърлят в паралелна вселена. И от домашния си офис в Стара Загора, след 5 минути се озоваваме на 6 км в Змейово, където ни чакат ферментирали ягоди, вместо пресни, солидно количество ферментирало грозде и боб с плесен.
Разговорът в градината вместо около деца, се върти около скорошни преживявания само за възрастни и завършва с бира, сервирана в чаша за кафе, някъде след полунощ. Мястото, където това може да ви се случи, е Вила Яна в село Змейово – магическата къща за гости и винарна (Better Half Garage Wines) на Яна и Николай Далакови, където тази вечер магията се подхранва от ферментиралото меню на Антон Васев от SoFerments и страхотните млечни и месни продукти на Обединени ферми

Макар всичко дотук да звучи повече от шантаво, нека уточним, че това е абсолютно нормална картина из Змейовските земи. Малко вероятно е да срещнете триглав змей, но в ролята му успешно влизат Обединени ферми, SoFerments и BetterHalf, които ни отвяват. И така, тази вечер сме на дегустационна 6-степенна вечеря с 6 вина, поне така пише в менюто. Но никога не вярвайте на тези числа, винаги степените са повече. Ястията са базирани на ферменти по японски технологии, но изцяло с български продукти. Нито ние, нито някой друг на масата успява да разбере думичките в менюто, но след първата чаша вино за добре дошли (Совиньон блан на Better Half, 2022) на фона на завихрящата се буря, вече всички сме по масите в очакване на представлението.  

Хляб и мисо 

След като всички получаваме вино в чашите (в тази къща не е възприето да се прави каквото и да било, преди всички да имат вино в чашите), пристъпваме и към първото ястие, което всъщност го няма в менюто и е комплимент. Хляб с масло с мисо паста и тук започваме да учим непознатите думички. На помощ идва шеф Антон Васев, който от години се занимава с ферменти и е основател на SoFerments. Мисо пастата е древен начин за консервиране на соя, включващ ферментация на коджи, сол и соеви зърна за минимум 3 месеца. Коджи е паста от ферментирал ориз с благородната плесен Aspergillus oryzae, широко разпространена в Япония. Резултатът е богат вкус с много умами и милиони полезни микроорганизми. Ферментацията разгражда протеините и въглехидратите до по-прости и лесноусвоими вещества и дава неустоим умами вкус. 

Биволска моцарела, лещен сос и зелени ягоди 

И ето я една от най-удивителните салати, ако може да се нарече така. Биволската моцарела е от „Обединени ферми“. Не знам дали сме ви разказвали за тях, но всъщност те са инициаторите на това чудесно събитие. „Обединени ферми“ е сравнително млад бизнес, базиран в Стара Загора, на едни млади хора, които напълно осъзнават, че са се впуснали в нещо доста откачено по всички стандарти. Но имат ферми за говеда, в Стара планина, близо до Велико Търново. Ако не се лъжа, май са единствените производители на биволска моцарела в България. Преди година отвориха един от любимите ни магазини в Стара Загора и минем ли покрай него, не може да не влезем. Но да се върнем на моцарелата.  
И така, какво си помисляте, когато видите написано едно след друго биволска моцарела, лещен сос с лакто зелени домати, зелени ягоди, чери домати, конски ливаден босилек, тученица? И ние не знаехме какво да си мислим, затова направо пристъпихме към яденето. Моцарелата е занаятчийска и просто божествена, а зелените ягоди предизвикват фурор. Сосът е пикантен и така разпалва апетита ни, че се изкушаваме да го изпием от чиниите, след като сме ги опразнили. Шеф Васев идва да ни дообясни какво ядем и споменава, че лещеният сос е отлежал 6 месеца. Някаква алхимия се върти тук, то е видно.

Боб чорба по японски 

Всъщност, нямам никаква представа дали японците ядат боб чорба. Но в нашите чинии има две неща. Едното е нещо като паста, другото са бобчета, покрити с плесен. Предупреждават ни да изчакаме да дойде бульонът, но преди това напръскват чиниите ни с оцет. Финално научаваме, че ядем Смилянски фасул. Пастата е лиофилизиран Смилянски боб. Бобчетата са покрити с благородната плесен Aspergillus oryzae и са ферментирали 48 часа. В бульона има още ферменти – Смилян сос. Това е като соев сос, но със смилянски боб. Сигурни сме, че точно такава боб чорба не сте яли. 

Мисо калмари 

Никое лято не може да мине без калмари, макар тези да се различават леко от повечето. В случая са нарязани на много тънки ивици и покрити с мисо паста, зряла 1 г. 2 месеца, има също млечен грах и лещен сос. Сосът отново ни примамва с пикантност, но го балансираме отлично със следващото вино. То е Малагузя 2022 г., отново от серията Далаков и синове и отново дебютиращ сорт в Better Half. Виното е лимоново, леко соленовато, минерално и, абе много хубаво. Отлежало е 3 месеца в глинени съдове.  

Лаврак и ряпа 

Не зная дали ряпата вирее близо до морето, но комбинацията от лаврак и ферментирала ряпа дайкон е феноменална. Шегуваме се, че ряпата, настъргана на тънки ивици, прилича на кисело зеле. На вкус определено не прилича, но научаваме че полезните бактерии, които се съдържат в нея, всъщност са много подобни на тези в зелето. Лавракът е овкусен с лещен сос, зрял 16 месеца и в ястието има още кодиум – изключително нежно и вкусно водорасло от Средиземно море, цитруси и цвят от липа. 

Говеждо и един малък голям трик за зреене 

Чували сме какви ли не истории на готвачи с говеждо и повечето са свързани със зреене на месото – къде по-успешно, къде не. И тук шеф Васев пак се появява, за да ни издаде една тайна. Принципно, говеждото трябва да зрее поне 45 дни, може и повече. Но ако го поставите да зрее в коджи ориз, смлян на брашно, същият ефект се постига за няколко дни. Отново благодарение на благородната плесен и ферментацията, стекът става сочен и крехък далеч по-бързо. Месото е отново много умами, гарнитурата са гъби Шимеджи.  

Амазаке – що е то? 

Стигаме и до следващата непозната дума. Амазаке. 

Шеф Васев разясни, че амазаке е ферментирала напитка от коджи ориз и като вкус малко наподобява боза. В нашата чиния амазаке е лиофилизирано и натрошено под формата на мини бисквитки. Всъщност, основният компонент на десерта е биволско кисело мляко от Обединени ферми със сезонни червени плодове. 

Кафе? 

 Разбира се. Бисквитката отгоре е супер вкусна с лек солен акцент. Плътно затваря чашката за кафе – вероятно да не изстине. На цвят кафето ни се струва леко прозрачно, но така или иначе е късно – някой сигурно е помислил за нас. И после кафето се оказва тъмна жива бира с кафе, приятно газирана, с карамелен намек.  

За Вила Яна, Обединени ферми и SoFerments 

На тази вечеря се сервираха и изядоха някакви неща, които се предлагат по този начин абсолютно за пръв път, компанията бе един път и успешно спечелихме състезанието по забавление срещу съседната маса. Едно от нещата, които обожаваме във Вила Яна, е че винаги успяват да съберат страхотни хора на едно място, напълно непознати, всеки луд с номера си, да ги сложат на една маса и да настане някакво абсолютно незабравимо преживяване. С първите хора, които се запознахме при най-първото си посещение във Вила Яна, непрекъснато се гоним и намираме по винените събития и си организираме запомнящи се срещи.  

Има нещо във въздуха на Змейово.

Източник: andrey-andreev.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *